първият път не боли

седя на покрива с още трима другари и двете дамаджани в двора на съседа ни гледат като разгонени мишки - куца котка. или ние ги гледаме така. не знам вече.
мара пере.
с прах.
за пране.
прах за пране куча марка.
искам да кажа че кучето фана дребна шарка и половината от него направихме на сапун,другата половина на прах за пране.
мара пере мойте чорапи и христаки стои до нея долу и вика" калимера маро ама защо ми взе чорапите" христаки е мекере по природа.
двете дамаджани стоят и продължават да ни гледат.

3 дни по-късно
мамка му

1ден по-рано от 3тия ден и два по-късно от 1вия
седиме тримата в мазето на христаки. урод с урода. видя как гледаме дамаджаните и ги скри в мазата. ако бяхме в друго място щяхме да му викаме ъндерграунд. но сме тука и му викаме " студената маза на христаки до бунара".
христаки е мекере с дядо еврейн. по тази причина прибра дамаджаните.
намерихме дамаджаните.
ицо (мой верен сайдкик) открадна дамаджаните и почна да бяга към входа на мазата.
христаки го срещна на вратата на избата и го удари с права лопата. ицо изпусна дамаджаните но бяха плетени и не се строшиха. ицо падна в бунара. с григорий взехме лопатата на христаки и го пратихме при ицо. на ицо обещахме че ще го вземем другия път. взехме дамаджаните.